Под клони, през които
разперва слънцето ветрило,

Ти си моя Lollipop,
ще те изсмуча вируално.

Кой каквото ще да ми говори
и със думи страшни да ме бори,
и пред него аз ще се изправя:
истината няма да забравя!

Ех, години отлетели -
в пустота е моят зов...
Сред цветята полудели
цялата си от любов!

Красотата е неразличимо платно,

Към центъра-
празно купе
Продължавам-
напразно...

Балканът горд нехае,
че го цвъкат лешояди.
Той участта им зне:

Автобус посдскача по неравности.
Удрям си главата в червен бутон
за стюардеса.

Над ниви плодородни
зелени планини.

Дано да бъда лош пророк,
но както си личи по всичко

Навънка дявола играе сантасе
изтеглил най-голямата награда -

Хладна утрин, душ студен.
Лястовици няма.

жена изтръсква черна жилетка от балкона на панелен блок

Керкенезо, птицо хищна,
иде ми по теб да бишна

бодяха ме по мойте гънки
бодлите на стипчиви трънки
но аз набрах шейсет и пет