Когато парите се превърнаха в стока, дойде капитализмът. Когато властта се превърна в стока, дойде демокрацията.
А. А. Кунгуров

Понякога опитвам да се разровя в помийната яма на корупцията, да проумея що за явление е тя и как би могло обществото да се справи с нея. И нещата не изглеждат добре, ама никак. Когато се позамисли човек, установява че административният апарат на една държава, който е основната клетка и двигател на корупцията всъщност е един самовъзпроизвеждащ се организъм, стремящ се към пълна автономност и самодостатъчност.

Белтък целуна пудра захар –
целувка си е - без уловка,

Вървели си Мъжът и Неволята, броели
точките по плочките и срещнали Работата.

Може би само за утвърдените и възхвалявани от всички като "светила в литературата" писатели този въпрос изглежда излишен и глупав, защото отговор на него вече са дали по един или друг начин отзивите на издатели ,критици и най-вече бройката издадени екземпляри... А за всички останали писачи? Тези никому неизвестни ентусиасти които не щадят време и усилия за да съчиняват какво ли не и да го излагат по разни интернет форум - просто защото това им идва "отвътре" и не им дава мира докато не го споделят? Как стоят нещата при тях по този въпрос? Тъй като и аз самият се числя към тази многобройна група, ще се опитам да поразсъждавам на глас по темата.

в
една страна -

потропвам с пръсти по масата
същия звук

Наскоро гледах поредната американска тийнейджърска драма, която се въртеше около “senior prom”, или както си го знаем по нашенски – абитуриентски бал (отначало допуснах правописна грешка и написах „абитуренски”).

Защо Иван Вазов „забрави“ Ботев в „Епопея на забравените“

Въпросителен увод
Едва ли има човек, който да се нарича българин и най-вече да се чувства българин, който да не е чел Вазовата „Епопея на забравените”. И едва ли има четец, който да не си е задавал въпроса: а защо Христо Ботев отсъства от този пантеон на безсмъртието. „Епопея на забравените” наистина е такава. Патриархът на българската литература Иван Вазов е обезсмъртил едни от най-величавите личности в нашата предосвобожденска история, излял е душата си в памет на героите, не пожалили живот и младост, за да ни има днес.

Са лястовиците къде
ги няма тая пролет?
Във синьото небе
не срещам техен полет.

...да си жив и здрав, Богородица да ти е на помощ, само хубави неща да ти се случват и много пари да спечелиш.

От 1945 до 1990 на българина не му беше позволено да участва в нито едни демократични парламентарни избори.

От десет години гледам стария каменен дувар на село и си мечтая да го иззидам както трябва.

Точно преди тридесет години работникът Пантелей Гърмидолски получи от своя подъл и крадлив работодател кръвопиец дневната си надница от два лева и седемдесет стотинки.
- Е, какво да правя с тях? – горчиво се усмихна Пантелей, разглеждайки в дланта си малката купчинка монети. - Искам да ям, искам да пия, а трябва да сменя и подметките на обувките си. Я виж старите – дупка до дупка. Ех, ама живот ми е отредила съдбата!

През първата половина от живота си впрягах само белия кон. Колесницата ми завиваше надясно и се въртеше в кръг до безкрай.

Откакто храня двата вълка по равно,