Липите не миришат вече
и лястовици не летят.
Къде отиваш ти, човече
по тоз технологичен път?

Луна като лале или лале като луна

Тарикат е моят татко,
тарикат ще съм и аз.
Тарикат да си е сладко
и в чужбина и у нас!

Несполучлив сюрреалистичен опит с техника на автоматичното писане.

Льофевр вее своя ветър
Льофевр е щастлив сега

Какво ли е да слушаш? Да слушаш истински, не престорено. Постоянно. Като Него. Не както го правят хората – слушат, без да чуват, гледат, без да виждат, говорят, без да казват нищо.

Поезията е музика,
която слушаш със сърцето си.

Ако нямах котки - бих си взела ярко жълт - като рапица, яйчен жълтък, пухкаво пате или още по-жарко - диван във ван гоговско жълто -

Първите изядоха стървите
и си умиха устата.
За нас останаха куките -
извита и гола стомана.

Робът се бори за свобода,
свободният човек за съвършенство,
а днешният?
Иска да смае и омае другите…

Безмълвна си, като мъглата гъста, паднала в деня ми светъл. Потъват безответно думите ми в твоето дълбоко безразличие. Повява хлад от безизразното ти, непроницаемо лице и всичко покрай нас сега добива своите неясни очертания. От мен не искаш вече нищо и нищичко не обещаваш. Познатото дори до болка, е днес така различно, отдръпващо се в някаква реалност променена.

искам да целуна ван гог
до посиняване

Видях я и нещо ме сви под лъжичката. Моментално се влюбих в нея.

Търся аз една загадка. Как така се получава, че радостта ни е кратка?
Може би не сме готови ние, или щастието, то самото ни завижда?
Някой умник е казал: "Търси и ще намериш" -
но как се търси нещо, което в теб е скрито?

Стълбата бе подпряна на стълба и отгоре на всичко някакъв младеж връзваше някакви кабели.

Хората говорят, че преди двеста години е живеел велик композитор и е създал велика девета симфония. Говорят, че той бил глух.