от mariq-desislava на 17.09.2024 / 21:21

Красива работа.{}

от Markoni55 на 16.09.2024 / 23:13

звънят щурци и се надсвирват до премала
луната лекинко се спуска над водата
за да се огледа, нацистично, цялата...
Люлеем се, между небето и земята

и някъде, далеч, остават мислите,
за дните преброени, и за есента.
до теб заспивам, в шепа стикнала,
най-изживяната в действителност, мечта.

Ама си и ти! Запали ми фитила! Благодаря за предизвикателството! Между другото тъкмо си доподреждам стихчета за нова книжка. Имам малък раздел с посвещения и провокации, които са се случили тук. И съм си отделила, пак едно лятно, провокирано от теб. Когато книжката бъде готова, ще ти пиша за да ми дадеш адрес да ти я изпратя. Благодаря!