от kameja на 05.12.2022 / 17:21

Съвсем безнадеждно, смразяващо, безутешно, точно в стил Elling. Преобърнатата пирамида на депресията, с връх, забоден в калната земя, заобиколена с купчини мръсен, полуразтопен сняг.

---

от Elling на 05.12.2022 / 22:17

Прекрасна гледка, нали? И в тази мразовита пустота прекарах огромна част от живота си, а пролет така и не се задава...

от rady на 05.12.2022 / 21:34

Съвсем необичайна за теб форма и ритъм и съвсем обичайна атмосфера! Така да ми липсваше твоята мизантропска естетика! :)))

---

от Elling на 05.12.2022 / 22:11

Един вид еклектичен ексорсизъм, евгенично експулсиращ насъбралата се над обичайната ми норма на поносимост тъга, право в лицата на нищо неподозиращия, случайно надникнал читател. Ако ми позволиш подобен изказ ;) Но ми е по-тъжно от обикновено сега...

от mariq-desislava на 06.12.2022 / 17:16

Разрухата пристига не с тържествена колесница - запази самообладание,
защото тя е с оня безшумен
ход на времето. Както и да блъскаш,
не се забавя - да те унижи
подобно цвете - цвят,
отворил присмехулно длан
през очните кухини на зимата.{}

---

от Elling на 07.12.2022 / 21:45

Лъчи от старото забравено слънце проглеждат през лозите на омаломощените ни дни. И колкото и да свистят висините ми от копията, които хвърляш с нефелна грация към сърцето ми, там вече няма никой. Само полуслепи паяци тътрят остатъците от аморфните си тела и кърваво плачат за Това Небе, Което Никога Не Бе...

от secret_rose на 12.12.2022 / 16:47

Мракът ти тук някак свети... Дали заради снега, огледалото или топлината на пурпура...

---

от Elling на 13.12.2022 / 00:39

А може би просто го гледаш с блестящи очи? Представа си нямаш, какво удоволствие е да прочета твой коментар...

от diogen на 10.12.2023 / 17:56

Ще порастнеш някой ден
и в миналото ще запратиш всичко лесно
светът е цветен а душата е една
един единствен пътят е към рая!

---

от Elling на 28.12.2023 / 01:55

Отвъд ни чака само празнота
и чернолика, озъбена вечност,
присмехулно пееща песента
за изгубената ни човечност...