от mariq-desislava на 23.05.2022 / 15:15

Буреносна царица във владение на дъждовни думи и други бесове.:)

---

от Marta на 26.05.2022 / 07:37

Нещо красиво в отговор, Ем Ди :)
АМОРОЗО

Беше просто любов - незаконна, обречена, няма.
После звънна в нозете ми пръстенът с лунна пчела.
И затихна страстта, и спокойно по твоето рамо
заваля светлина - високосният сняг заваля.
Тази музика! Как изведнъж ни обсеби - вълшебна,
с нежен полъх край нас серенадата снежна звъни.
И ти вече разперваш ръце за прегръдка последна -
като птица, която отлита към топли страни.
Отлетя - силует, похитен от лисичата шуба,
от семейния кръст, от ревнивите сухи слова.
После дълго рида подир теб безутешният Шуберт -
да тъгува, щом толкова лесно прощава това!
Не простих. Досега седем пъти снегът се завръща.
Високосният пръстен в нозете ми още звъни.
А животът успя - синовете ти вдигнаха къщи,
народиха деца дъщерите ми в чужди земи.
Не плътта, боже мой, - и съвсем не от жалката шума
на протритите речи, които по навик мълвим -
а душата умира от тази неказана дума,
пред която в предсмъртния час на колене стоим.
Стисках зъби. Мълчах. Забраних на езика да моли.
Забраних на сърцето - на тоя неук птицелов,
да разтваря врати на гнездото си празно напролет -
по-добре да умре в тоя сняг. И умря - от любов.

Иван Есенски

https://www.youtube.com/watch?v=YZNtimbq9lM

от libra на 11.06.2022 / 23:37

ех, царкиньо и ваше височество :)

клатушкат се
една опозиция
айсберги
вълни ментов аромат
в едно зелено море
с изход
сламка за нагоре
в охладена чаша
с няколко капки ром
и резен лимон
вместо слънце :)

---

от Marta на 17.06.2022 / 13:20

Ех, либре, с този пясък в гърлото от вихрушките - тъкмо ми дойде този освежаващ коктейл!