| от ToZero на 08.05.2025 / 08:27 |
Призна си, а? А пък ние от "оплаквателната книга" слушаме и вярваме, и забравяме болките.
| от Oldman на 08.05.2025 / 09:44 |
Така е! Оплакването винаги помага. Успокоява те и ти става леко на душата.
Прекъснах всякакви връзки със съученици (имат един т.нар форум в който само си честитят рожденни дни и нищо друго) защото разочарованието ми от тях бе огромно. Валякът на вренето така ги е смачкал (повечето от тях), че се пита човек това ли са те или не. Или може би аз съм мръднал нещо? Пълно объркване имах по тези въпроси, затова прекъснах общуването за да си съхраня поне хубавите спомени от онова "Страшно, тоталитарно" време.
| от Oldman на 01.05.2026 / 17:31 |
Аз пък с удоволствие си общувам по телефона с малкото останали ми съученички. За съжаление, съученици май не ми останаха. Търпеливо ги изслушвам (оплаквания обикновено) и искрено им съчувствам. Забелязах, обаче, че с годините са станали доста приказливи. Какво да се прави. Годините не прощават!
