Това с наградите е винаги много спорно. За тази се получиха доста противоречиви мнения. Но нищо не може да се сравни с удовлетворението, че си запалил искрица в нечии очи, че твоето произвезение / текст, музика, филм, танц, картина/ е докоснало някого, дало му е надежда, отговор, път...
Аз съм имала такива срещи, които са ми дали много и са променили нещо в мен. И съм щастлива, че все още откривам такива книги, филми, песни, картини...
Това, че Г.Г не е моя автор, не значи нищо...Но и жаждата на награди е болест, в това си много прав.
Не познавам ГГ лично и не мога да кажа нищо за неговата мотивация (чел съм само Физика на тъгата, която не е моята книга - предпочитам Русков и Божинов; Времеубежище все още се страхувам да прочета, за да не се задуша от завист :). Моята мотивация със сигурност е спорна. От една страна ми се иска да кажа нещо умно или смешно, за което другите да ми пляскат и да ми се възхищават. От друга, просто имам нужда да излея душата си, за да се почувствам свързан с човешкото общество. Двете често се борят в мен, като светлото и тъмното в човека.
Най-голямата награда за твореца е някой да му каже, че не става за нищо. Тогава твореца разбира, че тоя някой го е прочел, че е поел от живота, или от ада му, може и да не го е разбрал, но си е направил труд да го оцени.
Съгласен съм донякъде. За мен най-голямата награда е да обсъдя мнението си, с някой, който го е прочел и обмислил, но не задължително, за да чуя, че не ставам за нищо (приемам и уравновесени хвалебствия), а за да видя сам себе си от друга гледна точка и да навляза във вселената на събеседника си.
Противоречието ражда спора от който идва истината, макар по болезнен път.
Много си прав!
