Недей мисли - живей във всеки миг,
ще се редуват и сълзи, и смях.
А страховете си римувай в стихове,
и нека да останат в тях.
Прииждат и римувани във стих
пълчища на познатия ми страх.
Какво от туй, че с тях на маса пих
и същността им грозна опознах.
Провират се на яве и на сън
в стадата на пладнуващи слова.
Изкарват бесовете си навън,
сълзите ми отключват след това.
Живота на доверие вземи -
каквото, колкото, когато...
Страховете си за утре, остави
поне едничка вечер до вратата.
Попей им, даже им се усмихни
подкупно, обещаващо и нежно
и после погледите им срещни...
Ще видиш, че са безопасни
Усетих мъдрост в тебе, че бълбука.
Словата ти са път към върховете.
Изметох страховете си от тука
и вас приканвам да ги изметете.
Те няма как в съня ви да проникнат,
като същински демон озверели.
Усмивката на утрото ще свикне
да каца в росни мисли с птичи трели.
Отдъхнах си!
Да, друго нещо си е, да погледне човек с оптимизъм на живота, каквото и да му е сервирал той!
"Вълнува се кръвта и кипва в мен,
сърцето ми заеква от тревожност." Това ми хареса! Поздрави!
Радвам се, че ти е харесало, дано да е развълнувало и кръвта ти! Благодаря, че намина и коментира, хубав ден ти желая!👍