RE: Къщичка и буря
Коментарите са на публикуващитe ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.
Не са позволени коментари на Анонимни!
РЕГИСТРИРАЙ СЕ
 от Marta на 03.07.2022 / 22:03
Моята къща на детството дигна я буря ли, щорм ли...
дигна я все със чешмата и със кованите вратници,
с храстите и асмите, с всичките стари дървета,
скринове и бюфети, тънки и плътни пердета,
маси, долапи, кенета, залези между зарзали,
шеметни спомени летни, макови кукли и лъкове,
меките длани на баба, белите и куверти...
С цялата дълга ограда, с покрива и комините,
с горната и веранда, дето се къпел баща ми
лете под дъждовете...
Дигна я. Няма ми къщата там дето все ме е срещала,
няма отсреща и щъркели, няма ги баба и дядо,
татко ми и сестра ми -
тъй
ще си казвам, че бурята някъде ги е отнесла,
заедно с цялата къща,
заедно с цялото детство,
са се стоварили сигурно
върху най страшната вещица

 от pc_indi на 05.07.2022 / 02:13
Еххх...Марция... Това е Избрано Поезия! То коментара по- поезия от коментираното! :) Благодаря за този дар! И те прегръщам много силно!!!
 от Marta на 14.08.2022 / 01:00
Това обръщение ме връща в едни наивни времена, тогава имах още къща със детство, и сестра.
Менят се времената, и ние с тях, щем не щем. Ти предизвика коментара, ако не бях прочела твоята къща, нямаше да го напиша - зажигалка ;)

Чистата истина е - последния път като си бях в родния град, къщата я нямаше, беше изчезнала безследно. Мястото и в двора беше изравнено. Троха цимент не видях, парче керемида - нищо не говореше за това, че там е имало къща. Все едно наистина я е завихрило торнадо...Табелката "Образцов дом" беше още там. На едната желязна врата...Не знам дали ще я има оградата като отида следващия път.

Прегръщам те, Стефи, идва ми се да те видя в твоята жива и весела къща :) Твоята къща за връщане, в която се върна! Истинско чудо си е!
КЪМ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

ВХОД В САЙТА