| Коментарите са на публикуващитe ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Не са позволени коментари на Анонимни!
РЕГИСТРИРАЙ СЕ| от kameja на 13.01.2022 / 18:40 |
Написах думата с немския правопис, а в коментара излезе въпросителна вместо буква. Нямат о с две точки отгоре.
| от Elling на 13.01.2022 / 21:46 |
Да, нямат и нидерландското ï - и-то с двете точки отгоре също :))
| от shrike на 13.01.2022 / 19:15 |
Синьото е цветът на болката в моята палитра. Ултрасиньо. Не е невъзможно и да е лилавото. А честно казано и бялото изтъква. Когато вдишването става свръхлилаво от синьо светът побелява и всякакви мисли, дори нечленоразделни, се разпадат наред с всичко останало. На мен честно казано сутрин инфинитизимално по-леко ми идва. Не е точно тъй, защото има стенание. Във вдишването е ключът. Седмият.
| от Elling на 13.01.2022 / 21:58 |
А светложълтото е цвета на евентуалното, на може би-то :) И не ми говори за дишане и полилавяване, че напоследък имам сериозни проблеми точно с това. С дишането, не с полилавяването. Но пък лилавото е именно цвета на пълната неспособност и вътрешната самоубийственост.
Ти пък откъде долетя? Има ли още рози?
| от elsion на 15.01.2022 / 21:11 |
по тънкия лед се върви трудно
разпиляват се кристалчетата на мислите ми
късчета от синтетичните ми чувства
посипвам пода - разбит пясъчен часовник
синьото в мен е само заместител
за режещата липса на пръстите ти
(...какво нещо си написал само :)
| от Elling на 21.01.2022 / 20:23 |
Тъжно синьо нещо...
Как беше: Меланхолията е кръг, а ние се лутаме в него протегнали с надежда сърцата си... Бягай от леда, Елс!
| от kameja на 13.01.2022 / 18:37 |
Толкова ли прекрасна е лирическата, че авторът е толкова драматично обсебен от нея?
Selbstm?rderisch, едно "S" пред гласна се чете като "з" в побългарената ти дума.
| от Elling на 13.01.2022 / 21:53 |
Авторът си има две обсесии от край време. Тази е по-отдавнашната и доста по-драматичната. И да, напълно прекрасна е...
Интересно, че сега двуточковото И ми излезе в коментара, а в заглавието на едно предно стихо не. Хммм...
Побългаряването със С, ми звучи по-добре, по-плашещо :)
| от kameja на 14.01.2022 / 19:46 |
Действително е прекрасна или представата за нея е свръхидеализирана?
| от Elling на 14.01.2022 / 20:18 |
и двете, и двете...
| от kameja на 14.01.2022 / 20:24 |
Да, със с звучи като съскане на отровна змия.
| от Elling на 14.01.2022 / 22:18 |
Да, като куп подходящи думи почващи със С: студ, самота, страх, срам, самоубийство...
"...а аз повече от всякога
съм изтичащ в миналото
пясък от счупен часовник"!!!
Впечатляваща образност, раздвижваща сетивата на читателя!
| от Elling на 28.10.2022 / 02:06 |
Благодаря ти! А относно читателя и сетивата му... Читателят винаги трябва да се държи в тревожност и трескаво озъртане...
