Тъжно, но силно, Лео! Ах, тези майки! Харесах и оценявам! Поздрави!
Майки и любими, жени и деца.... те носят вечно кръста
Как често истинските войни на съдбата остават другаде - сами, незнайни и непознати. Неспомнени и неразбрани. Храбрият воин умира веднъж, жената у дома - всеки ден! Без при това да престава да поддържа живота на всичко около себе си.
Сетих се и аз за едно старо стихотворение...
Поздрави!
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=54316&mode=&order=0&thold=0
Войната е в нас и ние сме в нея. Тя е естественото състояние на обновяващата се материя. Без нея организма старее по-бързо, смисъла избледнява, а желанията повяхват. Мъжа е роден войн. Той желае битката, търси я и я предизвиква. Мисля, че тая му роля му я е отредил живота, карайки го да ловува и бди над семейството си.
Благодаря, Регулус!
Благодаря искрено на всички оценили моят вопъл. Тая тема търпи развитие, защото освен баба ми, недочакала младия си "гиздав" мъж още много баби и майки са плакали по пероните на осемнайста...
