RE: 1918
Коментарите са на публикуващитe ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.
Не са позволени коментари на Анонимни!
РЕГИСТРИРАЙ СЕ
 от apostola на 27.05.2016 / 13:42
Тъжно, но силно, Лео! Ах, тези майки! Харесах и оценявам! Поздрави!
 от LeoBedrosian на 28.05.2016 / 09:31
Майки и любими, жени и деца.... те носят вечно кръста
 от regulus на 27.05.2016 / 13:00
Как често истинските войни на съдбата остават другаде - сами, незнайни и непознати. Неспомнени и неразбрани. Храбрият воин умира веднъж, жената у дома - всеки ден! Без при това да престава да поддържа живота на всичко около себе си.
Сетих се и аз за едно старо стихотворение...
Поздрави!

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=54316&mode=&order=0&thold=0
 от LeoBedrosian на 28.05.2016 / 09:34
Войната е в нас и ние сме в нея. Тя е естественото състояние на обновяващата се материя. Без нея организма старее по-бързо, смисъла избледнява, а желанията повяхват. Мъжа е роден войн. Той желае битката, търси я и я предизвиква. Мисля, че тая му роля му я е отредил живота, карайки го да ловува и бди над семейството си.

Благодаря, Регулус!
 от IGeorgieva на 28.05.2016 / 20:27
Стихът ти вълнува!
 от LeoBedrosian на 30.05.2016 / 10:29
благодаря за признанието!
 от LeoBedrosian на 06.06.2016 / 10:32
Благодаря искрено на всички оценили моят вопъл. Тая тема търпи развитие, защото освен баба ми, недочакала младия си "гиздав" мъж още много баби и майки са плакали по пероните на осемнайста...
КЪМ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

ВХОД В САЙТА