Редактиран вариант



Не знам защо
така си ме омаял
с прозрачните си,
едри
мокри
капки...
Дали пък от оная нощ,
когато
разгърден и отдаден пак
на лятото,
поливан
от кънтящите ти струи,
целувах...
и, целуван,
се опивах
от влажната студеност на пороя ти
и смесвах те
с безумната игривост
и бесните потоци
на хормоните.
И там,
подпрян на влажната фасада,
и мокър,
и горящ,
и нереален,
почувствах се
по-светъл и от огъня
и знаех,
че за тебе съм създаден...
Летях...
и не помислях
за пространствата,
а капките ти
бяха вдъхновения,
измиващи
в студената си ласка
горещата следа
на прегрешението.