Не идвам вече на плажа,
той опустя –
опустя в разгара на лятото,
след неповторимостта на мига…

Чайките ги няма,
пясъкът – студен,
дори слънцето не изгрява
и бъбривецът – дъжд го няма…

Само една усмивка голяма
остана…
и копнежът по недостижимостта
на хоризонта…