Мислите ми – тревожни чайки
останаха там.И още там се вият,
там над морските вълни,
там над плажа – юлският…

Крилете им усещат вятъра,
носят се по въздушните течения
върху песните и звън на китара,
устремени към изгрева…

Мислите ми – волни чайки
над морето сега се реят,
като него необятни –
за неговата сила сега копнеят…

Крилете им умора не усещат,
разстоянията преодоляват леко
съзвучие и ритъм търсят
там, сред магията на морето…

Мислите ми – песъчинки златни
и бяла морска пяна…
от вихъра на вятъра понесени
се разпиляват като вълна разляна…

И се губят, губят, губят…
в безвремието на мига
и търсят стряха да се приютят,
но все така се реят, реят…