На финалната права
„Финалът на финалната права
е правата кардиограма“.

- Не бързай да финишираш!
е моят съвет.
Че живота е към края,
вече вижда се от мен.
Постепенно намалява,
все по-къс е моят ден.

Трябва да се примирявам
с туй, което ми се дава
и да оползотворявам
времето, що ми остава.

Виж, за в бъдеще не зная,
ада ли или пък рая
ще ми бъде отреден.
Случи се, видях аз ада
и донякъде го зная.
Може пък за изненада,
с рая да се запозная.

Това предстои да видя
но не бързам засега.
Тук излишно любопитство
само ще е от вреда.

Тъй че, знае ли човек,
рая ли, или пък ада
ще му бъде отреден?
Затова аз своя век
изживявам ден - за ден.

А по доктори да ходиш,
и да мрънкаш, да се глезиш...
Почват те да те преслушват,
да те карат да се плезиш...

Чиста загуба на време!
Пак ще си умреш навреме.
(Знаем, всички ще умреме).
Но ще кажат, че безвреме
било дошло твойто време.
Вероятно ще добавят:
- Можеше да поживее
още някоя година...
Човек просто да не смее
да се гътне и почине!
Ще решат, че си избързал
да ги събереш набързо.

Не е лошо да се знае
дали наближава края.
Човек може да е зле,
да се тръшне и умре.
Трябва може би навреме
всеки мерки сам да вземе:
Да скицира некролога,
да се причести пред Бога.
(Да получиш опрощение,
от голямо е значение).
Чак тогава щеш-не щеш
ти спокойно да умреш.
Такова е без съмнение
и моето скромно мнение...

Моята колежка Ценка
сподели със мен преценка,
чрез която всеки може
да се тества и реши:
- Здрав ли е или е болен,
лесно да установи.

А преценката е проста
и в това се състои:
"Всеки ден различно място
трябвало да те боли".

Имаш ли го тоз ефект,
значи нямаш ти дефект.
Значи всичко е наред,
организмът ти е здрав.
и не трябва да му мислиш.

Виж, тревожно е когато
нищичко не те боли.
Това чувство непознато
предвещава куп беди.
Значи то, че си починал,
затова ти е спокойно.
В други светове си минал,
в място злачно и покойно.

Аз в момента съм закърпен,
подобрен е моят хал.
Доста органи сменил съм
със пластмаса и метал.

Постепенно се сдобивам
с нови, лъскави импланти.
Затова съм благодарен
аз на лекари – таланти.

В Трета градска ми смениха
клапата със чисто нова,
затова сърцето бие
пак отново като ново.

Тук ще спомена Коларов
и професор Бояджиев.
Целият екип – не мога -
всички са добри, за бога!

Казват, клапата работи
сто и петдесет години.
Трябва да го проверя,
лично да се уверя.

И с такива скромни мисли
продължавам да живея,
тайничко да се надявам
до стоте да доживея.

Важното е да се бориш
и без много да се зориш
да подържаш свойто здраве,
че когато дойде края
да умреш клинично-здрав.

И не трябва да се влачиш,
да се тръшкаш и да плачеш,
да тежиш на свойте близки.
Трябва да умреш корназ
и до сетния си час
да си с ведро настроение.
В мен това не предизвиква
даже капчица съмнение
и е моята заръка
към идните поколения...

Илко Илиев
24.08.2018 г. – 09.07.2024 г.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
  КОМЕНТАРИ  (0)
Не са позволени коментари на Анонимни!
РЕГИСТРИРАЙ СЕ

ВХОД В САЙТА