Богиня
Тя слезе бавно. От първия вагон.
И в миг около нея притъмня.
Над мрачния и мразовит перон,
светеше като звезда.

Потропа с крак. Студът се скри.
Вятърът в косите и възкръсна.
Залепнаха очите ми. Боли!
Сърцето ще се пръсне.

Пристъпи леко. Като със елмаз,
сряза хорския поток пред нея.
Спря за миг и осъзнах тогаз.
Пред мен стоеше Гея.

Високо горе, в облачни алеи,
Олимп сънува стъпките и нежни.
В очите и небесни орхидеи,
дълбоки и безбрежни.

Ръка подаде. После ме прегърна.
И полетяхме над незнайни друми.
С устните си любовта превърна
в слънчеви лагуни.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

ВХОД В САЙТА