В милионния град, милиони съдби,
живи сенки отнейде извират.
Мъничко след, или малко преди,
жив и аз между тях се провирам.

По тротоара, през вятър и шум,
накъде, ако се позачудите,
тъкмо това си говорех на ум:
влизам и аз в тишината,
при другите.