Крен
Пред поредната спирала на отминалото време
чакаме с багажа, безвремие, неверие.
Всеки в нас поема последна глътка въздух
с въздишката я пази да и вдъхне ново измерение!

С игривите закачки, на танцуващите крачки
разиграхме дяволчета скрити, в душите наши.
А наклона води ни по склона - и пак надолу и надолу
и отново ще ни пуска от високо - страшен ще е скока!

Поглед раздвоен, от висините замъглен
в очакване на полет с крен- крен неизбежен.
Там, сами пред бездна продънила небето
чува се гласа надежда- пак спасението е лесно:
ДУХА НЕ ГО Е СТРАХ, ОТ СТРАХОВЕТЕ НИ ЧОВЕШКИ!

ПАН.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
  КОМЕНТАРИ  (0)
Не са позволени коментари на Анонимни!
РЕГИСТРИРАЙ СЕ

ВХОД В САЙТА