Аз съм лодката в мътната локва
Ято жерави мълком кръжат
в изнурено от чакане пладне.
Задлъжняла съм с всяка лъжа –
но мълча като жертвено агне.

И къде е вълшебният лес –
да се скрия сред песните птичи?
Нямам време добра да съм днес,
щом животът ми все криволичи.

Като капка роса не тежа
в крайчето на елхова игличка.
С повод или без повод тъжа
и загубвам ищах да обичам.

Приюти ме в дъждовния шлейф,
разкопчай непокорния облак,
шепа бели цветя разпилей
като лодчици в мътната локва.

И когато врабчето се спре
и с тревога в калта се оглежда,
този свят не върви на добре
или нийде не вижда надежда.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
  КОМЕНТАРИ  (0)
Не са позволени коментари на Анонимни!
РЕГИСТРИРАЙ СЕ

ВХОД В САЙТА