Правопис на забравата
Защо ли дребните наглед неща
след време придобиват смисъл –
кафето в мелничката, захарта,
забравеният за пазара списък,

хасе покривка – снежнобял тензух,
рендосаната грубо маса,
и къщата с угасналия дух,
месалът, в който хлябът втасва,

котлето, приютило мирис на
току-що издоено мляко,
замръзналата синя здрачина,
в която някой те очаква,

покоят, който тегне като дим
над зреещото в мрака жито.
И няма никой – за да си простим,
преди да тръгнем към звездите.

Смалявам се до кратичко тире –
което е съвсем излишно
в нестройния объркан словоред,
диктувал моята въздишка.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
  КОМЕНТАРИ  (0)
Не са позволени коментари на Анонимни!
РЕГИСТРИРАЙ СЕ

ВХОД В САЙТА