Реквием за Никола Вапцаров
В денят от юли, топлината взел,
вдовица млада в черно тихо плаче.
В казармения глух, зловещ тунел
отекват тежки стъпки на палачи.

Разстрел и вик: „Дръжте се другари!” –
с вяра в утрото на бъдещия ден...
Смъртта коварно изпревари
поета, който загина извисен.

Вапцаров се превърна в светъл лъч,
подеха песните му небесата,
прораства в нас като победен кълн,
стремежите му парят ни сърцата.

Прозрял на бъдния, прекрасен ден
мирът и равенството, свободата
и строят лош щом бъде победен,
ще се обичат всички по земята.

В мен вярата е като светлина
и сочи пътя ми сред ветровете.
Оставил е Вапцаров тук следа -
безсмъртен стих, блестящ във вековете.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

ВХОД В САЙТА