(на мене си)

При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово.

Не виждам нищо интересно,
мистерия, намеса свише...
По-важното е аз къде съм,
докато моливчето пише))))

Обаче тука се пресетих,
каквото граф Толстой е казал:
да пише, байно, може всеки,
но само майстор – да задрасква.