Заден изход от спектакъла
Панаирът приключи по-рано и вчера в града
бързо сгънаха всички сергии и шарени шатри,
после циганка мете из главната с твърда метла,
и в чували натъпка билети и смачкани карти.

Продавачът, въртял купче захар на облак памук,
разглоби центрофугата, с влака вечерен замина.
И на празното място придърпаха кофа с боклук.
Ще е цветно и празнично – в някоя друга година.

Никой вече не крачи усмихнат, с изгладен костюм
и жените прибраха високите токчета в шкафа.
А кръчмарят ръцете си бърше и смята наум
колко нови клиенти ще смести в оскъдния график.

Есента е дошла и предлага най-сладкия пир –
дъх на шума, смола, пакетчета с печени кестени.
Ала как да сравниш с лудостта на един панаир,
и с локума рахат, и с крещящия полъх на евтино?

Под езика ми вече узрява трънливият мрак –
от захлас по безумства, с минути – без цел пропилени,
превъртяха стрелките и губят най-верния такт,
и тече пустота в изтънелите спукани вени.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
  КОМЕНТАРИ  (0)
Не са позволени коментари на Анонимни!
РЕГИСТРИРАЙ СЕ

ВХОД В САЙТА