(дочуто и доукрасено)))

Като каза, да ти кажа:
ей тъй са облещих!
Слизам оня ден в гаража,
гледам – един вещер!

Станах ама – рядка плетка!
След туй се оказа,
бил комшията бе, Петко,
чакал да изляза.

Имал на жената нещо
тайно да обажда.
Ключ му дала, да са срешкат,
трети път дохаждал.

И лежанката постлана,
лятос дето дремя.
Тайна, майна, и голяма.
И не е за мене.

Викам си, каквот’ таквоз,
човещината й важна.
Вадя чашките. Без тост.
Имам там, домашна...

Той “мерси” и аз “мерси”,
двамата мерсиме.
Пазим комшулука си
и доброто име.