Граници на залезите
са твоите ръце -
преливащи, тътнещи,
узрели слънца.

Тишините се гонят в очите ти,
като вечен стон,
който кипва душата отвътре.

Знам, че не си от този свят,
но всеки свят е твой.
Земята е само пътека
в сърцето ти,
а аз - бегълка от непозната планета.
И те обичам.
Полека.