... бях на гезме из нашия квартал –
и в малко бижутерско магазинче
ти купих, мила, пръстен със опал,
прости ми, че е мъничко пиринчен,

под слънцето тъй хубаво лъщи,
че го хареса вкъщи даже мама! –
и аз потънах в глупави мечти
на пръста ти да го надяна в храма,

и отчето да ни благослови,
и в комката да топнем къшей хлебец,
и да си казвам сутрин: – Се ла ви! –
когато се събуждам покрай тебе,

да ми речеш: – Стани, кафето ври! –
и да ми тупка сърчицето клето,
да ти се радва Варна призори,
когато тръгнеш с мене по Гезмето,

Дори за миг не съм си и мечтал
съдбата на щастливите поети,
щом твоят пръстен с черния опал
в душата ми със тиха обич свети!