Не бях мъдрец във Българското Слово
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб.

В хореи, амфибрахии, в дактили
разхвърлях се – ужасен дрипльо, с кеф.
Солист във хор от птичи ескадрили,
до днес тъй не спечелих пукнат лев.

Приседнах и с паничката пред храма –
дано да падне в нея някой грош.
И питаше ме всяка вечер мама:
– Наистина ли си такъв сархош?

И – седнех ли на кривата си пейка,
за мене си напушваше ме смях –
от мен животът нейде си офейка,
живях ли го? – така и не разбрах.

През всичките комедии и трагедии,
преминали през моя сбъркан ум,
в свещените ни „Аз-Буки“ и „Веди“
вървях по светлия Господен друм.

Във простичкия мой човешки говор
Бог ви нашепва моя благослов! –
не бях Мъдрец във Българското слово,
но то ми даде вашата Любов.

28 февруарий 2024 г.
гр. Варна, 20, 55 ч.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

ВХОД В САЙТА