Обладан от мисли кански,
тоест, мисли най-балкански,
смело тръгнах към комшията
със мезето и ракията.

Но комшията го няма...
Сигурно е пак с мадама.
Ясно, моята ракийка
ще си пийна със комшийка!

Комшийки много, но все стари,
не са за мене те другари.
Макар, че много ме е срам,
парцуцата ще пия сам.

Вода ще сипя във ракията,
за да не ми избий чивията
и без комшийки и комшия
ще лапам вкусната туршия!