В пролетен ден свежа утрин изгрява,
предвестник на някакво очакване
на неизвестен гостенин.
Душата на замислените знания
по камъните ловко се провира,
издиша в порите на мрамора.
Ако ми оставаше само месец живот,
щях да улавям всяко ухание.
В първите стъпки на сутринта
щях да стъпвам без колебание.
Без страх от светкавици, влага и мрак
щях да измина това разстояние,
делящо деня от нощта.