Думи стреляхме, а връщаха се в нас
прострелваха ни, рикошираха обидите от тях.
Падахме, ранени- вдигахме се изтощени до не свяст
в ушите лумваха, обиди с гръм и тряс.

Битка водехме, за пусто превъзходство
ината не отпускаше, и парченце-"АЗ", от своето.
Чувства падаха, издъхваха убити
санитари тичаха, носеха ги в лазарети.

Сърцата ни ранени, силно заболяха
сълзите не помагаха-раните от битки бяха.
Думите гърмяха, нагло ни се смяха
в ехото, душите-трепереха в уплаха.

След стрелбата те протягаха ръка да ни повдигат
но ръцете ни с теб, се пускаха завинаги!

С думите е скита взривна сила
целят се в сърцето-БОЛКАТА Е НЕЛИЧИМА.....