На тебе Лили посвещавам,
за тебе съм измислил римите-
желая ти и се надявам
не тука да посрещаш зимите.

Със куфарчето във ръчичка,
със самолет на,, Еър Франс",
естествено, и не самичка
след общия ни тотошанс,

да отлетиме към Кайманите-
към островният земен рай.
Напук дори и на душманите
фиестите да нямат край.

Негър здрав листо да вее
на плажа тих, усамотен.
Оркестърът за нас да пее
и свири всеки божи ден.

Засега сме в махалата,
на крачка-две от пропастта.
Дано се сбъдне ни мечтата
и да остане ни страстта!