И може би ще бъде пълнолуДие.
Душите ни най-сетне ще се срещнат.
Натам стремим се двамата, безумните,
две пеперуди - в пламъка на свещите.

И вероятно трудно ще повярваме,
че дните ни на търсене са свършили.
Но докато един на друг се радваме,
ще ни нападнат рой свирепи стършели.

И ще ни жилят без пощада с думите,
ще ни доказват с тяхната си логика,
че заслепени сме, а те - разумните,
единствени над нас съзират облака.

И че от него, няма и съмнение,
ще се изсипят дъжд, и град, и мълнии.
И после пък общественото мнение
ще ни оплюе шумно нас - безумните...

Но има ли за двама ни това значение?
Да не пропуснем времето на срещата!
Душите ни жадуват единение!
И бързаме към пламъка на свещите...