Сивоока е пролетта,
облечена в сива,
прозрачна коприна.
Майка и - Зимата,
не я пуска на танци,
била твърде млада,
слънцето щяло
да и замае главата.
Затова тя все плаче,
в сивия замък седи си,
още малко ще чака
и оттам ще избяга.