В стихът на Яворов песента звучи,
поет – класик във всички времена.
С „Две хубави очи – музика лъчи...”
в душите ни посява светлина.

Описващ с ярка поетича дарба
градушка като страшно бедствие,
трудът на селянина с тежка карма,
на глад обречен и страдание.

С тъга в „Заточеници” и „Арменци”
болеят наранените сърца
и музата му в опита житейски
е Калиоповата красота.

На Мина – в сянката й магнетична,
на Лора е нещастната любов...
Съдба, гняв, смърт и ярост френетична
го следват със самоубийствен зов.

Оставил образи неповторими,
любов и скръб в словесен резонанс,
покъртват Яворовите картини,
в които отеква Божия глас .