Красива вещица по пътя чертае фигури от сняг.Студът е обхванал дребните къщи на селото. Листата спят зимен сън.
Тихо е и някак самотно.Птица се обажда, а после сърдито отлита. Ден, а все едно е нощ. Поласкани устните рисуват сърце. Тежи като камък.Мечтите са обърнати хоризонти.
Обличам любимата блуза и очаквам.Косите са полегнали, крехки и леки.
Очаквам него!Часовникът се бори с минутите.
Плочата от грамофона върти на празни обороти.Аз ли съм вещицата, идваща като вятър?
Къде е той,любимият, кога дойде топлият южняк? Неочакван и зрял?
Молитва и бездна, едното-храм, другото- яма.
И хриптене от мълчание. Звук, без песен.