... понеже със часовника съм скаран,
видях се в чудо днеска в три без пет –
защо? – се питах, – трябва тая заран
да превъртя стрелките с час напред?

Вторачен в циферблата му посърнал,
как тъй, се чудех, спря да ми звъни?
Еее-ех, де да можех Времето да върна
със неговите най-щастливи дни!

И триж по-луд от лудите в Карвуна,
си пожелах, зареян в рой мечти –
голямата стрелка да му целуна,
преди от мен съвсем да отлети!

А малката стрелка ме гледа строго
и казва: – Ти си пълен идиот.
Часовниче, от мен здравей! И сбогом! –
до някой следващ, по-щастлив Живот.

26 март 2023 г.
гр. София, 7, 55 ч.