Ти си във мен мойта тъмна страна,
и изваждаш от там всичко мръсно.
И даряваш душата ми с мрачна храна,
от която си хапвам по-късно.

Ти си моите демони черни и зли,
и си нощ без луни и без звуци.
Аз не виждам във теб нито смях, ни очи
но течеш като в празни улуци.

Ти си трън и бодил, и тънка игла
във сърцето ми нежно забити.
И си толкова мил, като кажеш ела,
с думи нежни, от болка разбити...

Ти си черния цвят на мойто лице
и гневът от устата безцветен.
Все копнея със моите нежни ръце
да направя животът ти цветен.

Но не мога дори да докосна със тях
твоя мрак и отново пленена
аз оставам до теб като призрачен грях
и монета на две разделена.