Подтичват листата на пръсти обрулени
 балетно и хоп, па дьо дьо, немеят възторжено
  свирука им вятъра божествено, в стил "murillo".
   Ей, клони плешиви преплитат дърветата,
    прочувствено кършат снага, изплаква очите
     небето навъсено, сбогува се: О, красота!
      Маса, свещица, мъждее в прозореца,
       две чаши пенливо " Мерло", две сенки
        ефирни, миг от безвремие, есен рисува с перо.