Как искам да съм малък таралеж, додето още листи се гората! –
на някоя пътечка да ме спреш във шумата със есенна позлата,
да ме погали бялата ти длан и да ме вдигнеш в топлите си шепи,
без шала ти със мирис на шафран намръзнах яко в зимите свирепи,
над моите бодли да стелнеш в миг косиците си, стегнати със шнола,

и някое врабченце с "Чик-чирик!" за теб да пейне в старата топола,
да поседим на топла туфа мъх – красива си на пролетния припек! –
да притая на твоя скутец дъх, щом птиците се връщат от Египет,
и ти да ми речеш момче, бодеш! – бодливко цял живот съм, се оказва.
Как искам да те боцкам – таралеж! – в милунката на топлата ти пазва.