Усещам че не искаш да си идеш топло слънце,морно и подплашено
надничаш, озърташ се, изливаш последните си огнено крещящи багри,
разплискваш ги, глазираш Дунава, валсираш по снагата му и отново
пак се скриваш. С последен лъч целуваш слънчогледа и вперил взор
във огненото ти лице настойчиво и обичливо тъй те гледа,
тръпнещо от огненото ти дихание , застинал в смешна поза,
от толкова далечно растояние. От каква ли сплав душата ти е сътворена,
щом за всички ни с такава обич се раздаваш?Дали от циганска?
Дари ми я горещата си циганска душа, за да се радвам без да се замислям
на всеки миг и да обичам всичко без остатък!