Следобед приспа ти се, татко
и вечер си легна отрано.
Затвори очите си сладко
и те нямаше вече в зарана.

Отлитнал ти беше далеко -
звездичка сега си сияйна,
която блести от небето
със сила красиво омайна.

Към нея гледам все сутрин
и чакам знак да изпрати,
че може би днес или утре
ще отвориш наново вратата.

Но болка душата раздира,
сякаш на клада секат я…
И бавно тя в мене умира,
без нищо от никой да чака…