Лято смугло закачливо, ей, разгърден мил хлапак,
скри се дълго да отмаряш сигурно на Евин бряг.
Скри се в раковини, миди, вдишваш морски аромат,
яхна ли вълните сини, ей, къде си слънце пак?

Шмугна се зад облак тъмен, дъжд изсшляпа изведнъж,
птица излетя и тътен, изсумтя, продра надлъж,
но с усмивка и отново, смигна зад едно дръвче,
доскуча му да наднича, ох, горещо е, пече.

О, недей да се сбогуваш, спри за дълго, нека пак,
топлинка да си в душите ни и прескачай всеки праг!
Лято мое вдъхновение, слънце, пориви, мечти,
идвай всеки път когато, тежко е и загорчи!