Премина като сянка, като в сън,
със грацията плаха на сърна...
Събуди славея в нощта навън -
любов бе ти, надежда, светлина!

След себе си остави сладък дъх
с жасминово наситен аромат,
от борова гора във утро лъх,
и цветен дъжд от летен водопад!

И сякаш никога не е било -
стопи се сякаш в звездното небе.
В зори перо от ангелско крило
единствен знак от теб останал бе...