Изтървано междуредие
Обичам есента – дали защото
смирение ми носи и с позлата
бродира филигранно небесата,
преди да посивеят с неохота?

Щом тишината с кестенови къдри
попие в здрача крехък и кристален,
и дланите ми смръзнали погали
ще знам, че любовта е късче мъдрост,

Пусни набързо вехтите си щори,
ела на чаша чай да поговорим.
Дордето мълком в мрака коленичим.

Дано когато се преселим горе,
където няма скръб, тъга и горест,
да помним как до болка се обича.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

ВХОД В САЙТА