По кривите улици на моята младост
видях те. Ти бе за окото ми сладост,
за душата - спасение
за сърцето - трепетна радост
Ти бе вдъхновение за моята младост.

Сега, в улиците без изход
на моята старост
те търся отново, за надежда,
за миг упование, че още те помня
и още желая твоята благост.
... не искам да зная
... и бягам от края
на таз безнадеждна,
безпомощна старост.