Душата ми сънува тишина.
Взривяваш я със тежки думи:
"Не съм за тебе точната жена.
Било е грешка помежду ни!..."

Дори да носиш хиляди вини,
крила на ангел аз да имам,
как да те спра със "Остани!",
когато обещаваш зима?...

А в роля на фаталната жена
не влизай, тя не ти отива!...
Ще понеса аз цялата вина,
крила на теб, че съм пришивал!...

Виновен съм и че се влюбих в теб -
за мене беше неизбежно!...
Сега си тръгвам. Със едно сърце
за теб което пази нежност!...