Кога ще свършат тези дълги пости,
че гледам - май че почвам да слабея.
По друго си е - тук и там на гости,
похапнеш, пийнеш - викнеш, та запееш!...

А зимата със празници е пълно,
през къща-две за именници черпят.
С прекрасни пожелания изпълнен,
на всичките трапези аз съм теркът.

След Коледата - Новата година...
Неотпочинал, бягам при Василя.
С наздравици, честитки до амина,
похапвам, гледам да не се пресиля.

Събирам после сили за Йордана
и както трябва него го зачитам.
За името поема съм захванал,
но само й началото прочитам...

И пак наздравици им декламирам,
отчитат се, разбира се, богато.
На съмване им казвам: "Тука спирам,
да не пресолим накрай чорбата!"

А за релакса време никак няма,
Иван довечера ми е на грижа.
И дебне ме беда затуй голяма -
за формата си трябва да се грижа.

След десет дни Антона стягам,
веднага Атанас е по-нататък...
Но стига, май че вече ви дотягам,
ще бъда максимално кратък.

Така я карам цялата година
и списъче отрано съм приготвил -
да не пропусна някой мой роднина,
че после никак няма да съм готин.

Та, ето - тъй се нижат пълни дните.
Ми тежичко, но хората почитам.
По празници размеквам им душите,
а те пък, слава богу, се отчитат.

Да, качвам, качвам малко килограми,
защото в края пак ме чакат пости.
Разбира се, не е голяма драма -
наваксвам после с ходене по гости.

Е, хайде, засега ще ви оставя.
Ще се разровя в спомените лански...
Забравих само да ви се представя:
Приятно ми е: Ганю - да! - Балкански!...