Съвестта си ли пера?
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.

Селфи с елфи сътворих,
трѐска ли ме хвана?
Острата треска̀ от стих
ми направи рана.

Тръсвам яростно косѝ
и ума си диря,
егото ми се косѝ,
да остави диря.

Дълго съвестта си прах
малко ми остава...
Цял живот – на пух и прах...
След смъртта – прослава...