Изтичат последните есенни дни
и времето все застудява,
а слънцето бледо с немощни лъчи
денят ни набързо скъсява.

Ятата отдавна са вече на юг,
оставили празни гнездата,
по – често лудее и вятъра тук,
мъглите опасват земята.

Повдигам изсъхнало цвете с ръце,
което преди съм посяла,
тъгувам за моето малко щурче,
макар да съм мъдра и зряла.

Днес меланхоличен е белият лист,
предзимно дъхът ми стаява,
перото изписва последния стих
и моята болка стопява.