Тя сутрин се събужда много рано.
Разкършва рамене със тае бо.
Кафенцето си пие с Дебелянов.
Или отваря томче на Рембо.

Закотвен на писалищната маса,
олял се със стиховищен петмез,
я гледам от отсрещната тераса –
прекрасна, тиха птица във кафез.

Веднъж реглаж ѝ правих на делкото
и тя ми хвърли десет кинта кеш.
Доде я гледах с благата си кротост,
навярно ме е взела за келеш?

Мъжът ѝ нейде векове се бави,
къде ли скита се – недраг-немил?
И си мечтая в пролетни дъбрави! –
с пежото ѝ да идем през април.

И – тъй като не съм съвсем далече,
а помежду ни малък е светът,
ще взема да отида утре вечер –
да я попитам колко е часът?

Дали не иска нещо да ѝ купя
от денонощния супермаркет?
Дори да си помисли, че съм глупав,
да ѝ се върна с мъничък букет.

Научих даже стих на Дебелянов.
Готов съм да цитирам и Рембо...
А утре – като стана рано-рано,
започвам да тренирам тае бо!